Искам да докосна с устни пепелника,в който си тръснал цигарата си...преди тя да изгасне.Всъщност цигарите никога не гаснат,нали помниш?Те започват да димят още щом искра огън проблесне около тях..димят,димят...Дим...яд!Защо съм толкова ядосана,след като,това,което чувствам не е нищо повече от цигарен дим...От друга страна цигареният дим е толкова красив.Ухае на спокойствие,на бяла зимна гора от изсъхнали дъвета.Сигурно е уникално усещането да запалиш цигара по дебелата покривка на този адски порочен сняг.Димът ще прониква бавно и адски еротично в кората на замръзналите дървета и сиво ще я гали,студено ще я прегръща...Докато никотинът не убия снега.А какво по-добро спасение от смъртта(както обичам да казвам).Искам и аз да умра за теб,по теб,до теб.Няма да мога,защото, ти знаеш,аз съм сакат човек – чувам страх,усещам болка,мечтая...Май вече не мечтая...
Доволна съм от това,което съм,защото не съм повече от теб,а ти си всичко.Искам обаче нищото,защото всичкото е предсказуемо и скучно.В нищото спи истината,а ти ...лъжеш...и искаш да откажеш цигарите.Забранявам ти да Не пушиш.Мразя те,задето загаси последната ни цигара недоизпушена.Глупости!Не те мразя,защото никога не съм те обичала...и не искам да обичам въобще.Мразя да съм зависима,а всъщност завися от теб.Знаеш ли защо?-Защото имам нужда от дим.
Сега не искам цигара – натрових се от теб!Прегърни ме...по-силно...така че да ме заболи!Хайде сега ме обичай...такава каквато съм...димяща,тлееща,недоизпушена...
18.12.2009 10:05
18.12.2009 10:06
24.10.2012 19:37